Октомври
Изчезна златото на пясъка
и сив е гребенът
на морската вълна.
А роклите,
с бродерия от син възторг,
отдавна не цъфтят по плажа.
Вълна и бряг
сърдито си ръмжат.
Не те рисувам вече
върху пясъка...
© Цветана Качерилска All rights reserved.
Изчезна златото на пясъка
и сив е гребенът
на морската вълна.
А роклите,
с бродерия от син възторг,
отдавна не цъфтят по плажа.
Вълна и бряг
сърдито си ръмжат.
Не те рисувам вече
върху пясъка...
© Цветана Качерилска All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...