Есен вълшебна, макар и дъждовно.
Пушат комини, падат мъгли
и сливат се някак странно чаровно,
сякаш се спуска завеса, нали!
Готви октомври своя спектакъл,
концерт на пиано и нежен роял.
С трепет човекът едва е дочакал
този разкошен цветен воал.
С най-топлите багри тя се разкрива,
душата ѝ - прелест, сърцето - подслон.
И само с това есента е щастлива,
донесла е мир. Аплаузи. Поклон!