Есен вълшебна, макар и дъждовно.
Пушат комини, падат мъгли
и сливат се някак странно чаровно,
сякаш се спуска завеса, нали!
Готви октомври своя спектакъл,
концерт на пиано и нежен роял.
С трепет човекът едва е дочакал
този разкошен цветен воал.
С най-топлите багри тя се разкрива,
душата ѝ - прелест, сърцето - подслон.
И само с това есента е щастлива,
донесла е мир. Аплаузи. Поклон!
© Петя Гечева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
