Октомври е странен, октомври е кратък,
сезон на тъга и изгряващо слънце.
Октомври е мой и е твой отпечатък,
щом още не пуска очите ни матови,
пречистил с дъжда си прозорци безсънни.
Понякога светъл, понякога мрачен,
все още октомври е с глас на щурчета.
Реши ли веднъж като облак да плаче,
кристално е крехък и става прозрачен,
потърсил подслона в косите ми ветрени.
Октомври изстива, когато не може
веслата да хване в пристанищни лодки. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up