10.10.2018 г., 23:38 ч.

Октомври не пита 

  Поезия » Друга
640 7 10

Октомври е странен, октомври е кратък,
сезон на тъга и изгряващо слънце.
Октомври е мой и е твой отпечатък,
щом още не пуска очите ни матови,
пречистил с дъжда си прозорци безсънни.

Понякога светъл, понякога мрачен,
все още октомври е с глас на щурчета.
Реши ли веднъж като облак да плаче,
кристално е крехък и става прозрачен,
потърсил подслона в косите ми ветрени.

Октомври изстива, когато не може
веслата да хване в пристанищни лодки.
Изпраща им вятър, вълните тревожи
и вече в света ни от простичък сложен,
студените тръпки намират си брода.

Октомври е есен и златна корона,
художник, в ръцете си с пъстра палитра.
Той знае в душата ми стон да отрони,
естествен пристига и тръгва сезонно.
Защо го обичам, до днес не попита.

© Ани Монева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много е хубаво! Аплодирам силно!
  • И от мен поздрав за интересния и богат изказ, вдъхновен от топлия октомври. Хубав октомврийски уикенд ти желая
  • Да, есета е любимият ми сезон. Харесвам пъстротата на топлите и цветове и дъждовната и меланхолия.
    Благодаря на всички, че спирате при мен!
  • Обичат го всички поети,
    Октомври в куплетите свети?
  • И защо да пита? Нали знае, че го обичаш?
  • Присъединявам се към харесалите, Ани!...
  • Хареса ми...
  • Хубаво е, Ани! Много!
  • Портрета харесах.Октомври навярно
    и той би гордял се със твоите краски.
    Нали е от племето мъжко на вятъра
    все гони Михаля макар и отчасти.
    Докато да дойде и вече си тръгва,
    след него въздишки, а той си нехае.
    Но есенна обич, дори и излъгана
    в сърцето щастливи дъгички чертае.

    Аплодисменти за невероятния замисъл и оригиналната постройка!
  • Приятел е октомври на поетите!
    Все още пази спомените летни...
    Все още пресни са следите
    на слънчевите ласки грейнали в душите!
Предложения
: ??:??