Олтар
На молитвите ми шепота дочул си,
и тихичко след изгрева пристъпи.
Натисна механизъм в ума ми,
и вярата в сърцето ми скалъпи.
Намери ме в една неделя мрачна,
заканена пред портата да вляза,
с ферман в ръка – монета да похарча
за свещ, която в мрака ще запаля.
За твое благоденствие да моля
аз грешната – с погледа обречен.
Да бди над теб – с божествената воля,
да спре сълзите твои – ако плачеш.
И в ехото на шепота несекващ
едничка свещ в ръката ми догаря.
Гласът ми нека в храма Му отеква –
аз грешната – пред Теб ще се покая.
© Виктория Тасева All rights reserved.
