Ще намеря тъгата ти
в мен ще я скрия
пламъци ще запаля в очите
сълзите тях ще изпия
с катинар ще заключа бедите.
Стъпка след стъпка
в небесна дъга ще вкопая
по нея да търсиш звездите
знам ти ще вървиш
и търсиш безкрая
защото натам
ще те водят мечтите.
От тъгата
олтар ще направя
от бедите
храм ще иззидам
очите-морета
тях как да забравя
аз сам те отпратих
но нали те обичам!
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
