Омагьосан сонет - 2
Огньове ме обграждат с рунен знак.
Тимпани сто в нощта забиват пак
и в ужас още чувам вълчи вой...
И идва тя към мене и крещи
с неземната си ярост: " Чакай ти!
Не ще избягаш! Ще си само мой! "
С очите черни ме смразява диво
и дрехите ми две ръце разкъсват,
и устните ù в устните ми впръскват
горчиво, но омайно, силно пиво.
Не мога да помръдна... Ревността
наказва ме с прекрасното си тяло.
Магьосница измъчва ме изцяло...
Ще страдам сладко чак до сутринта.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
