Омайна нощ
Омайна нощ на свещи,
обгърнати от ароматен мрак мълвим.
Изпивам те на глътки бавно с поглед,
ти галиш ме с твоя глас неустоим.
Усмивката ти ми вещае радост,
обсебен, омагьосан се вторачвам в теб, любов.
В мене звярът гладен кротко дреме
и чака мъркащ твоя благослов.
Изслушвам те, със тебе смея се,
но те целувам в мислите навред.
От устните започвам,
после по вратлето,
надолу слизам чак до глезена отпред.
Прекрасно е наслада да очакваш,
забравил всичко друго -
цял живот във миг събрал.
Пулсира течност топла,
на сърце ми вечно бреме.
От твоите флуиди онемявам...
сякаш оглупял.
Когато нетърпение в душата ми прелее,
ако с гореща длан получа знак зелен,
навярно полудял след мислите
към тебе развълнуван и възбуден ще поема -
надявам се и ти, любов, към мен.
Омайна нощ на свещи
и... любов до мен.
© Иван Иванов All rights reserved.
