Когато пиша, го правя за мен.
Не за литературните критици,
не за да им създавам работа.
Кратък преглед в 38 страници
за седем стиха + заглавието.
Когато пиша, го правя за мен.
На листа мъката изливам.
По-добре е думи от сълзи.
След стиха или лесно заспивам,
или слънцето по-мило блести.
Когато пиша, го правя за мен.
Сядам и почвам. Споделям,
признавам, измислям си леко.
Постилам думи, мисли, мечти -
на сърцето да му е меко.
© Грета Маркова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
