Искаш ли да си измислим безсмислица
и да вярваме в нея?
Докато утрото не ни изобличи.
А когато ни нахокат хората - да се оправдаваме лудо...
Дори за прошка да молим, че сме си омотали чувствата
за да бъдем герои...
А после ще се смеем до спукване - когато пак останем сами.
И ще си измислим нова безсмислица... за да бъдем нови герои,
докато... утрото не ни изобличи...!