Омръзна ми
дори коктейлът ми ”ракия със сълзи”,
но ти, макар със чувството изстинало
успя и всичко, що е мое, провали.
Омръзна ми от твоето диктаторство,
с което всички чувства ти разбиваш.
Омръзна ми от твоето вмешателство,
с което здравето ми цял живот изпиваш.
Не искам да се подчинявам, но не мога.
Налагат ми го обстоятелства специални.
Във мене се надига пак оназ тревога
от твоите постъпки тривиални.
Защо не смея нишката да скъсам,
която с теб ме свързва от години?
Как искам и да хапя и да съскам,
а не да чакам все да се размине.
Кога ще има край на моето бреме?
Как искам да живея и да дишам!
И както идва пролетното време -
да литна и на птичка да приличам.
© Нели All rights reserved.
хареса ми стиха ти!