Mar 27, 2007, 9:37 PM

Омръзна ми

  Poetry
818 0 7
Как исках вече да е всичко минало,
дори коктейлът ми ”ракия със сълзи”,
но ти, макар със чувството изстинало
успя и всичко, що е мое, провали.

Омръзна ми от твоето диктаторство,
с което всички чувства ти разбиваш.
Омръзна ми от твоето вмешателство,
с което здравето ми цял живот изпиваш.

Не искам да се подчинявам, но не мога.
Налагат ми го обстоятелства специални.
Във мене се надига пак оназ тревога
от твоите постъпки тривиални.

Защо не смея нишката да скъсам,
която с теб ме свързва от години?
Как искам и да хапя и да съскам,
а не да чакам все да се размине.

Кога ще има край на моето бреме?
Как искам да живея и да дишам!
И както идва пролетното време -
да литна и на птичка да приличам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много откровенно и истинско!
    Хареса ми много!
  • На всички благодаря от сърце!!!!!!имам нужда от вашата подкрепа и рабиране.Благодаря!
  • Стискай зъбите, дори да са керамика,
    че живота ни е тъй суров.
    И пий ракийката, замезвай,
    но пак върви, с гордо вдигнат нос!

    Прекрасен е стиха ти!!!
  • Доста тъгахареса ми стиха ти!
  • Много тъжен и искрен е стиха ти!
    Това е, че не винаги можем да скъсаме тази нишка!
    Поздрав, Нели!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...