Омръзна ми
Омръзна ми
Омръзна ми да се преструвам на безчувствена,
когато в пламъка на своята тъга горя.
Омръзна ми и от усмивката изкуствена,
когато някой бавно убива моята душа.
Омръзна ми и да се правя на щастлива,
когато чувствам се болезнено сама.
Омръзна ми дори да бъда жива,
омръзна ми да мисля за смъртта.
Омръзна ми да бъда безразлична
към собствения си объркан свят.
Омръзна ми да съм разлчна,
за другите да бъда непознат.
Омръзна ми от себе си да бягам,
омръзна ми да се страхувам да обичам.
Омръзна ми самотна да си лягам
и чувствата си ми омръзна да отричам.
Омръзна ми да плача само вечер,
когато чува ме единствено нощта.
Омръзна ми от фарса вечен,
омръзна ми да съм жена.
Омръзна ми да се преструвам на безчувствена,
когато в пламъка на своята тъга горя.
Омръзна ми и от усмивката изкуствена,
когато някой бавно убива моята душа.
Омръзна ми и да се правя на щастлива,
когато чувствам се болезнено сама.
Омръзна ми дори да бъда жива,
омръзна ми да мисля за смъртта.
Омръзна ми да бъда безразлична
към собствения си объркан свят.
Омръзна ми да съм разлчна,
за другите да бъда непознат.
Омръзна ми от себе си да бягам,
омръзна ми да се страхувам да обичам.
Омръзна ми самотна да си лягам
и чувствата си ми омръзна да отричам.
Омръзна ми да плача само вечер,
когато чува ме единствено нощта.
Омръзна ми от фарса вечен,
омръзна ми да съм жена.
© Ира Милова All rights reserved.
