Омръзна ти да ме обичаш всеки ден
Омръзна ти да ме обичаш всеки ден!
Добре тогава! Спри, та почини си!
Щом трудно ти е, остави ме мен,
не искам да се чувстваш като орисан!
Какво пък толкова... покарай колело
във парка се заглеждай, развържи се...
аз мисля си за твоето добро
оставям те да бъдеш „независим”.
Бъди спокоен - няма да рева
и лук да режа, сълзите ще стискам,
чорапа ти ще кърпя през нощта
и ще се правя на невидима щом искаш!
Познавам те обаче... и след ден
самичък пак при мене ще дотичаш
ще ме погледнеш с поглед, тъй смирен
аз знам момченце... още ме обичаш!
Ще пуснеш телевизора на спорт,
ще се излегнеш на дивана в твойта поза,
ухае в къщи пак на чушки с боб,
романтика като... в поезия и проза.
Е, полудува си! Добре ли си сега?
Заспивай... утре работа те чака!
Когато пак поискаш „свобода”
кажи... каишката да махам!
© Радка Горанова All rights reserved.
...объркахме си половете с тези каишки дето ги размахваме от два дни 
