22.09.2015 г., 10:19

Омръзна ти да ме обичаш всеки ден

1.4K 0 14

Омръзна ти да ме обичаш всеки ден!

Добре тогава! Спри, та почини си!

Щом трудно ти е, остави ме мен,

не искам да се чувстваш като орисан!

 

Какво пък толкова... покарай колело

във парка се заглеждай, развържи се...

аз мисля си за твоето добро

оставям те да бъдеш „независим”.

 

Бъди спокоен - няма да рева

и лук да режа, сълзите ще стискам,

чорапа ти ще кърпя през нощта

и ще се правя на невидима щом искаш!

 

Познавам те обаче... и след ден

самичък пак при мене ще дотичаш

ще ме погледнеш с поглед, тъй смирен

аз знам момченце... още ме обичаш!

 

Ще пуснеш телевизора на спорт,

ще се излегнеш на дивана в твойта поза,

ухае в къщи пак на чушки с боб,

романтика като... в поезия и проза.

 

Е, полудува си! Добре ли си сега?

Заспивай... утре работа те чака!

Когато пак поискаш „свобода”

кажи... каишката да махам!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радка Горанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Става май ...объркахме си половете с тези каишки дето ги размахваме от два дни
    Знам ли кой, какъв е и защо такъв е
  • Белла развихрила си се огнена фурийо и определено направо си хвърлила каишката Радвам се, че ме посети, коментира и даже твори

    Тане, благодаря ти! Радвам се, че си харесала и двата стиха...постарахме се

    Vale5, стягам багажа за саваната..ще наблюдавам лъвиците отблизо, та да стане оригинално и интересно...иначе, ще си остана без коментар
  • А сега, кой?
    Познай де?
  • Чудесен огледален стих!
    Невероятни сте и двамата!
  • Антоан, приятелю, благодаря ти за милите думи и обстойния анализ на моя стих! Познаваш начина ми на писане и ме разбираш много добре! Благодаря и прегръдки от мен

    Vale5 ...това заплаха ли е ?

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...