Mar 3, 2011, 7:56 PM

Онази

  Poetry
1.2K 0 1

                     Онази

 

Валя и ден, и нощ, и още много,

в сребро обсипани искрят косите,

навея сняг, вълни от преспи сини,

таящи спомен в пазвите си топли.

 

Спокойно, леко, тихо, упорито,

безспирно рони се небето ниско,

навива кротко рошави къдели,

от забравени покруси и победи.

 

Танцуващи със вятъра в крилата,

снежинки рой във блясък разцъфтели,

из светлия простор цветя рисуват,

в сънищата ни лудуват черно-бели.

 

Пластят могили вледенено време,

на спомени далечни вихри веят,

мъгли се стелят в тъмните усои

и тишината все така навява вечност.

 

Белеещ знак от някогашно време

с крила изпляска, стреснат като птица,

за път пробуди пролетното ято,

далечен път из пожълтели снимки.

 

В такава ранна пролет или закъсняла зима,

разбунени бушуват ветрове и вихри,

спомени берат в ухаещи букети,

от първи срещи или следващи раздели.

 

И в суетата сива на забързани години,

след вихър все ще идва друго време,

дълбоко скътало във хладните повеи

онази ранна пролет или късна зима.

 

Захвърлена дълбоко, но не и изличима,

онази, същата, във преспи снеговити,

забравена далеч, но не и забравима,

онази ранна пролет или късна зима.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламен All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...