Онази река, която
все от високото тръгва,
бързоструйно
през прагове преминава
и носи свежестта
на гората,
през завоите не лъкатуши -
по-разпенена става,
всички корени, сухи съчки
в коритото й не остават.
Онази река, която
бърза морето да стигне,
тихо в него прелива
красотата на върховете.
Чудно как, но водите му
по-малко солени стават.
Онази река...
Съдбата красива
на всички,
които обичат.
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
Всичко знаеш, ти, Батко! Прегръдка!
Спокойна вечер на всички, приятели!