Онази - старата история
Онази - старата история
(Всички сте я чували, нали?)
Да ви разкажа ли за нея -
старата история?
Двама влюбени на кея,
две сърца в агония.
Луната скрива своя лик -
денят настъпва с пълна сила -
и като от тъга заглъхнал вик
зората със мъгла се е покрила.
Той лицето и изпива със очи,
Тя плаче със сълзи горещи.
Морето, инак шумно, в този миг мълчи,
тих свидетел е на таз последна среща.
Е, да, познахте - Той ще заминава.
Няма никакво съмнение -
мечтата му е във море да плава
и от любимата си търси опрощение.
Сирена извисява глас над всички.
„Време е за тръгване, нали?"
По лицето и сълзи се стичат -
заминава Той, уви...
И там, на брега на синьото море
обещание едно си дават -
своята любов да не забравят те,
всеки в молитвите си другия да споменава.
Всеки от тях със клетва се зарича -
да носят венчалните халки,
всяка вечер през прозореца си да надничат,
милувка да изпращат към небето гледайки.
За морето таз история е старa, но все пак е актуална
и краят и почти еднакъв всеки път е бил -
на първото пристанище Той хвърля своята халка венчална,
забравя, че мечтите си със Нея е делил.
Не след дълго и Тя спомените свои изоставя,
пропъжда обещанията, любовта и самотата.
И нали очи далечни бързо се забравят,
Тя в морето синьо хвърля си халката...
И тука сигурно ще ви е чудно -
защо за таз история известна ви говоря?
Ами чудя се във този късен час, все още будна,
дали сама със себе си по тая тема да поспоря?
И изводът накрая бе един -
по тази тема спорът е безсмислен,
защото любовта е мощен властелин,
но никой властелин не е всесилен.
И накратко, когато огънят на любовта гори,
не е тъй важно дали ще е изпепеляващ.
Важното е време и дистанция да победи,
и жар да има, за да се разпалва.
© Меги Алексиева All rights reserved.
