Sep 4, 2005, 2:48 PM

Онемяват стрелките

  Poetry
1K 0 4

Душът в банята.
Напорът на водата,
освободена от кранчето...
Препускащи капки
неоново светещи,
обсебили част
от пространството,
безшумно се плъзват
по плочките...
Съвокупляват се.

Тялото мокро, блести
прозрачно - копринено.
Почакай да сваля роклята.
Не гледай с поглед
пронизващ,
влизащ под кожата,
пълзящо ревнив,
изпълващ душата
до пръсване...
Докосваш с пръсти
пламтящи като
разцъфнали макове,
а устните - розови пъпки
разтварят се...
Струи сребристи
се блъскат в косите...
Онемяват стрелките.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...