Jan 22, 2008, 5:36 AM

Онеправдание

  Poetry » Civic
949 0 21
Какъв смисъл има да живееш,
когато си съвсем сам на света.
Без майка, без баща, само крееш,
че си без обич, знае и нощта.
Какъв смисъл има да се смееш,
едни са богаташи, други - не.
Как усмивка да дариш, да попееш,
не хвърля поглед някой да те разбере.
Какъв смисъл - от смисъл ридаещ
и без да стопли нечие сърце...

Ще попее ангел и с теб поиграе,
тъга и болка, с горест отнесе...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....