Онова лято
Беше лято. Като всяко лято.
Всеки някъде пътува.
Бях с прелитащото ято.
Следвах пълната луна.
Бях с изгряващото слънце.
Къпехме се - с внуци и деца.
Будеха вълните с плясък.
Късни вечери. Кънтеше смях.
Падаха звездите с блясък.
Лумна лято като пламък.
Малки мидички нанизвам.
Тръгвам си от пясъчния замък.
Яхта към далечни брегове.
Плажът пареше в краката.
Тази чайка и това море.
Беше лято. Онова.
Снимка и пирон в стената.
Някой тук я закова.
Няма как да се повтори.
Друго ще е следващото лято.
Времето една врата затвори.
© Весела Петева All rights reserved. ✍️ No AI Used
