Jun 20, 2009, 11:19 PM

Онзи ден

  Poetry » Love
774 0 3

Как да забравя онзи ден,

когато погледна ме в очите

и сподели  че без мен

изпитваш силна болка в гърдите.

 

И как тогава ти глава на рамото положи

и избликнаха безброй сълзи,

ти чувствата без страх пред мен изложи,

дори и своите мечти.

 

Каза ми, че имаш вяра 

и че тя така силно те крепи,

че ме обичаш без мяра

 и щастието ще ни сполети.

 

В този миг, тъй сантиментален,

аз обхванах наведената ти глава

и погледът ти стана някак си витален,

а целувката ни мила бе причина за това.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николета All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много ви благодаря за милите думи.Знам,че съм неопитна,но все пак това,което пиша,извира дълбоко от моята душа и влагам всички емоции в него.Още веднъж благодаря
  • И аз ще пазя в спомените си завинаги един много сантиментален ден(по-скоро нощ) и ще си мечтая за втора. Хубаво е, че в този ден мога да прочета нещо такова...Усмивки!
  • Красиво и нежно!
    Поздрави!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...