Пролетният дъжд танцува по прозореца ми пак
и капките в една се сливат.
Подобно на съдбовен знак
образа ти от съзнанието ми размиват.
В шепота им самотата си усещам, ...
Стая празна и тиха, но с разхвърлени дрешки.
Бутилка вино и чаша в ръка.
Отпити глътки, въздишки тежки.
Поредната самотна душа.
Глас нежен, но меланхоличен. ...
Да можех времето назад да върна!
Да можех всичко аз да променя!
Да можех сърцето в камък да превърна
и любовта с безразличие да заменя!
Защо така силно те обичах? ...
Защо не чувам вече песента на птиците?
Защо не виждам вече ведрите лица?
Защо не намирам на любовта жриците
и не усещам топлината в хорските сърца?
Аз търся се, а не се намирам. ...
Мило звучи думичката „мама",
с колко любов и почит е изпълнена тя.
Като нея друга няма,
защото идва тя от нашите сърца.
И затова аз ти казвам, мамичко свята, ...
Красиво е, когато образува се дъга,
дори когато слънцето изгрява.
Това с усещане за сбъдната мечта
моята душа дарява.
Светът наоколо е тъй прекрасен ...
Болното детенце протяга своите малки ръчички
към окиченото коледно дръвче
и с надежда в навлажнените си очички
търси начин да стопли своето сърчице.
Отново се изнизва поредният тежък ден, ...
