Mar 16, 2022, 10:09 PM

Опако

  Poetry
472 0 2

Не знам дали наопаки се родих
или просто така заживях,
но от еднаквото бързо се уморих
и да бъда черна овца си избрах.

Не знам единак ли е душата ми
или наопаки преражда се и тя,
ала страда горката в телата ми
и лута се в съдба след съдба.

Не знам дали обичам наопаки
или мен все така ме обичат,
ала истинско е всичко в живота ми,
нищо че всички опако го наричат.



 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...