Jul 18, 2015, 12:52 PM

Опашката

  Poetry » Other
629 0 5

Опашката

Не съм дошла на състезание,
а бягам за забавата,
изглеждам ти побъркана:
„Не гониш ти, разправяй ми!“

А за опашките...
Обичам да преследвам
моята.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ведрина лъха от редовете ти
  • Сега ще добавя поредната порция новост, която забелязах в твоята лирика. Много от стиховете ти имат уникален и неочакван завършек. Поздрави отново! Наистина имаш свой собствен стил.
  • И аз!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...