Jul 18, 2015, 12:52 PM

Опашката

  Poetry » Other
627 0 5

Опашката

Не съм дошла на състезание,
а бягам за забавата,
изглеждам ти побъркана:
„Не гониш ти, разправяй ми!“

А за опашките...
Обичам да преследвам
моята.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ведрина лъха от редовете ти
  • Сега ще добавя поредната порция новост, която забелязах в твоята лирика. Много от стиховете ти имат уникален и неочакван завършек. Поздрави отново! Наистина имаш свой собствен стил.
  • И аз!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...