Опашката
Опашката
Не съм дошла на състезание,
а бягам за забавата,
изглеждам ти побъркана:
„Не гониш ти, разправяй ми!“
А за опашките...
Обичам да преследвам
моята.
© Йоана All rights reserved.
Jul 18, 2015, 12:52 PM
Comments
Comments
-
-
Сега ще добавя поредната порция новост, която забелязах в твоята лирика. Много от стиховете ти имат уникален и неочакван завършек. Поздрави отново! Наистина имаш свой собствен стил.
Editor's choice
Душа 🇧🇬
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Разплитане на тишините 🇧🇬
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Реквием за една буря 🇧🇬
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Апостоле! 🇧🇬
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Ребро над сърцето 🇧🇬
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Разпродажба на спомени 🇧🇬
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
