Jul 21, 2017, 8:18 AM

Опиат

  Poetry » Love
522 1 4

 

Червени отблясъци

Призрачен свян

Обвит си във пламъци

На невидим пожар

 

Очите пронизващи

Присвити едвам

И звуци прелитащи

В забавен каданс

 

Червено и мамещо

С красив аромат

Не вино е в чашата

А фин опиат

 

Долавяш диханието

Отпускаш глава

И сладко и пагубно

Прошепваш ти ДА

 

И спускаш се шеметно

Във жаден копнеж

Забравил за времето

Омаян, горящ

 

Отваряш очите си

Във нежна мъгла

Покрит си в косите ми

Дъхът ти е спрял

 

Невинно безумие

И лудост и страст 

По детски прегърнати

Във сладкия ад

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела Маркова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...