Опит за блус в думи
Денят заспа,
сгушен в нощния мрак.
Луната се скри.
Изморени калинки
се притаиха в тревата.
Малко щурче
засвири на свойта цигулка
серенада за любима светулка.
Някъде, там на Земята,
трептяща свещ
ражда ухания
от древните царства.
Сливат се устни,
души ...
Сенки рисуват
мечтани видения,
цветя укриват
плаха кошута,
а вселената ражда
единствено обич.
После ноти заглъхват
от раздяла
на докоснати пръсти.
Вече отдавна
излишни са думите.
Синя безкрайност
лакомо всичко поглъща,
сливайки в едно цяло
спомените нощ и ден...
Накрая
превърна се всичко
само в спомен и ...
в един син блус...
Моля те, Слънчо,
чуй тези думи и
никога,
никога повече
не залязвай за мен!
Денят заспа,
завит от нощния мрак.
Будна остана
само Надеждата...
© Вили Тодоров All rights reserved.
