ВТ (Вили Тодоров)
620 2657
Aug 19, 2008, 10:12 PM

Опит за блус в думи 

  Poetry » White poetry
700 0 8

Денят заспа,
сгушен в нощния мрак.
Луната се скри.
Изморени калинки
се притаиха в тревата.
Малко щурче
засвири на свойта цигулка
серенада за любима светулка.

Някъде, там на Земята,
трептяща свещ
ражда ухания
от древните царства.
Сливат се устни,
души ...
Сенки рисуват
мечтани видения,
цветя укриват
плаха кошута,
а вселената ражда
единствено обич.

После ноти заглъхват
от раздяла
на докоснати пръсти.
Вече отдавна
излишни са думите.
Синя безкрайност
лакомо всичко поглъща,
сливайки в едно цяло
спомените нощ и ден...

Накрая
превърна се всичко
само в спомен и ...
в един син блус...

Моля те, Слънчо,
чуй тези думи и
никога,
никога повече
не залязвай за мен!

Денят заспа,
завит от нощния мрак.
Будна остана
само Надеждата...

© Вили Тодоров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??