Опит за летене
Понякога поглеждаш ли небето?!
Скрит в облаците му, оставаш хармонично сам...
Възпято е от хиляди поети,
а сякаш всеки път откриваш още нещо там...
А случва ли ти се да мислиш с простора,
широко, сякаш си потънал в чудеса.
Да си представяш множеството хора
и да си радостен, че си избягал от това?!
Замислял ли си се, загледан в планината...
Потъвал ли си в нейния разкош?!
За миг почувства ли как сливаш се с тишината
и падаш в плен на силната ù мощ?
Кажи ми, скоро гледа ли в тъмнината?
Омаян от уханията на нощта?
Изпълни ли спокойствие душата
и в мир дочака ли блажено сутринта?
Докосвал ли си скоро с усмивка
в съня си нечии коси?
И колко пъти се огледа уязвимо
в морето от любов на две очи?
Попитай ме дали говоря често с мрака,
попитай и дали му казвам, че боли...
В небето недокоснатите ни мечти ни чакат...
А взираме се в него толкова сами...
© Елена Елена All rights reserved.
