В краткото утро беляза ме свещ
- търкам но не изчезва.
Сама се запалих с моя копнеж
да пречистя душата от спомен
- с надежда.
Смешно ми стана дето сега
глупаво се изложих
наместо пречистваща светлина
изгоряло петно на олтара положих.
Може би знак че не става така
отвън да пречистя сърдечната плява.
Катарзис се ражда от сгъстена тъга
запазила въглена който спасява.
© Христина All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
