В краткото утро беляза ме свещ
- търкам но не изчезва.
Сама се запалих с моя копнеж
да пречистя душата от спомен
- с надежда.
Смешно ми стана дето сега
глупаво се изложих
наместо пречистваща светлина
изгоряло петно на олтара положих.
Може би знак че не става така
отвън да пречистя сърдечната плява.
Катарзис се ражда от сгъстена тъга
запазила въглена който спасява.
© Христина All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
