Опит за слънчев анекдот
Някой беше заковал
на стената слънце.
Но на тъмно бе живял.
Не пониква зрънце
под изкуствени лъчи.
Светлина му трябва.
Този някой днес мълчи.
В спомена за брадва
слънце - дървено пано -
дълго бе живяло,
с поолющен блясък, но
още беше цяло.
Птиче някакво се скри
между двата лъча
и гнездо си построи,
както му заръча
мама птица от съня
в детството безстрашно.
Грейна слънцето в деня
със усмивка прашна.
Бе разбрало - нов живот
тук ще се излюпи.
И като във анекдот
под лъча му счупен
човчица една проби
мрака на окото.
Лошото се озлоби.
И събори злото
дървения грейнал дом
на една надежда.
Вятърът изтръгна с взлом,
живо че изглежда,
слънцето, пречупил с гняв
полета в крилата.
Кой е крив и кой е прав,
питай ти душата.
22.05.2020
© Мария Панайотова All rights reserved.
