ОПИТАХ ДА ОПИША СВОБОДАТА
Свободата е бяла престилка на мрака,
перце от крилото на ангел,
пресечната точка на стремеж и очакване,
летеж, който няма да кацне.
Свободата е шепот, свободата е крясък,
хоризонт, който виждат очите.
Свободата гранит е! Свободата е пясък!
Тя е спътницата на мечтите!
Тя е още и обич и вяра!
Свободата е всичко и нищо!
Понякога тя е дори изгаряне
в гнездото на влюбени птички.
Свободата извива многоцветна снага
и докосва небесните двери.
Аз видях я! Приличаше на дъга,
като усмивка разперена.
Опитах се с думи да я опиша,
но тя не е думи, а усет.
Тя е просто спокойно дишане
и се познава с вкусване.
перце от крилото на ангел,
пресечната точка на стремеж и очакване,
летеж, който няма да кацне.
Свободата е шепот, свободата е крясък,
хоризонт, който виждат очите.
Свободата гранит е! Свободата е пясък!
Тя е спътницата на мечтите!
Тя е още и обич и вяра!
Свободата е всичко и нищо!
Понякога тя е дори изгаряне
в гнездото на влюбени птички.
Свободата извива многоцветна снага
и докосва небесните двери.
Аз видях я! Приличаше на дъга,
като усмивка разперена.
Опитах се с думи да я опиша,
но тя не е думи, а усет.
Тя е просто спокойно дишане
и се познава с вкусване.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
