Опиянение
Кристални чаши, свещи и вечеря,
и времето часовникът отмеря,
а аз очаквам ти да се завърнеш
и нежно със ръце да ме обгърнеш.
И ето те, очите те целуват,
красиви чувства в мен бушуват,
погалваш с длани моята коса,
целуваш с устни челото, носа.
Отпиваме от виното на глътки,
опиянени сме от нашите прегръдки,
докосваш ме, докосвам те и аз,
шептиш ми нежно с дрезгав глас.
Целуваш ме, целуваме се лудо,
обичаме се, любовта е чудо,
тя за любимия те кара да копнееш,
единствено за него да живееш.
© Иванка Морарова All rights reserved.
