Опорна точка
Да бе наострена и хладна гилотина,
която с роба в мен да се нахрани,
а то живот, през който да премина
с паунови пера като на празник.
След заговор човешките капризи
заложиха ме в ивицата Газа,
оспориха възможността да имам
един Христос в задъханата пазва.
Преди да се заченат в мен мечтите,
убиха ги от четири посоки.
Банално монотонни снимки – дните,
не дадоха ми повод да ги помня.
И сякаш необятната Вселена
на жилава търпимост ме научи.
Подобно Архимед, във мене гений
опорна точка търси ли и търси...
Дано пък любовта ми да премести,
където празнотата нáй е чужда
и някой заблудéн, така – със свещи
да ми подпали и душа, и църква.
Сега обаче... няма да вали...
и гълъбите лакомо в краката ми
от листа бял последните трохи
излапват като осветéна нафора.
