RainaVakova
431 2760
17.04.2018 г., 15:52 ч.

Опорна точка 

  Поезия » Друга
535 11 8

Да бе наострена и хладна гилотина,
която с роба в мен да се нахрани,
а то живот, през който да премина
с паунови пера като на празник.

След заговор човешките капризи 
заложиха ме в ивицата Газа,
оспориха възможността да имам
един Христос в задъханата пазва.

Преди да се заченат в мен мечтите,
убиха ги от четири посоки.
Банално монотонни снимки – дните,
не дадоха ми повод да ги помня.

И сякаш необятната Вселена
на жилава търпимост ме научи.
Подобно Архимед, във мене гений
опорна точка търси ли и търси...

Дано пък любовта ми да премести,
където празнотата нáй е чужда
и някой заблудéн, така – със свещи
да ми подпали и душа, и църква.

Сега обаче... няма да вали...
и гълъбите лакомо в краката ми
от листа бял последните трохи
излапват като осветéна нафора.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??