Опрощение
Господи, не ми посочвай храма!...
Дрипава е моята душа...
Пътят ми от виното до хляба
е осеян с грях и със вина.
Мога само мълком да те моля,
коленичила пред твоя взор –
в дните си не следвам чужда воля,
дръзка съм и често водя спор.
Горда съм, а болките си крия,
влюбя ли се – вярна съм до смърт –
стискам зъби, сълзите си трия,
тичам лудо, често в грешен път.
Мога да обичам и прощавам,
и от чужди болки ме боли.
Не чертая много дълги планове
и... танцувам, щом навън вали.
Ей такава – доста съм чепата
зная, че не съм икона в храм.
Моля те, прости ми за вината
и ми дай сърце, защото знам,
че когато ти ме благославяш
обич ще е идният ми ден.
Зная, Господи, че ти прощаваш...
Опрости греха, изгарящ в мен.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
