Оптимистично на 63
В годините не търся вечен връх,
а сянка под дърво с усмивка кротка.
Да бъда тук. Да дишам. Да съм с път
във времето... макар дошла за кратко.
Да се усмихвам тихо на дъжда,
на шепота, на вятъра в тревата.
Да бъда капка чистичка роса,
без блясък, но със място под дъгата.
Така да продължа, открила взор
навътре, към мира за мен духовен.
Да пусна всичкото отровно зло,
приела любовта си безусловно.
Да помня, че денят е дар с печат,
а болката е път към светлината.
С годините...аз искам да съм свят
за някого, приел ме със душата.
© Таня Мезева All rights reserved.
