Ordo at chao

Feb 11, 2020, 9:02 AM

Poetry » Odys and poems

801 0 0

Виждам като прежда
Всеки лъч на надежда
Що плетат я радостни хора
Що разваля и кавгата и спора
Дето таят се в хорските сърца
Ала ги незнаят малките деца
,,И как да ги знаят ме са дали
Не са те горките гладни заспали
Като нас хората клети на полето
Да работя и в блян да сънуват небето
Рано ни е още
Рано да ви оставим самички ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Ordo at chao

Искате да прочетете повече?

Random works