От нищото ти се появи.
Усетих въздуха различен,
в твойте мисли влизайки.
Сега не съм безличен.
Аз съм нещо ново,
аз съм някой.
За друго не копнея,
освен за вечността цяла,
само за да те разсмея,
само за да наблюдавам усмивката ти бяла,
само още нещо за теб да проумея.
Ти си това, което търсех
и никой друг не може да отнеме,
новите ми крила, с които пъхрам,
подарени от богиня.
© Ники All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
