Sep 5, 2008, 6:09 PM

Орисана 

  Poetry
417 0 1
Орисана


За коя поредна нощ бродя навън?
Не мога, не искам да те намеря.
Защо си само като приказен сън
оставащ в сърцето дълбока диря?


От тебе се опитвам да избягам,
но безуспешно. Навсякъде си ти,
в съня си пак ръка към теб протягам,
взе ми малкото останали мечти.


Може би орисана със тебе съм,
твоя да бъда... и ще стане така.
Дори и непредвидима като гръм
със теб ще бъда в бъдеще и сега.



© Стефка Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??