Орисана
За коя поредна нощ бродя навън?
Не мога, не искам да те намеря.
Защо си само като приказен сън
оставащ в сърцето дълбока диря?
От тебе се опитвам да избягам,
но безуспешно. Навсякъде си ти,
в съня си пак ръка към теб протягам,
взе ми малкото останали мечти.
Може би орисана със тебе съм,
твоя да бъда... и ще стане така.
Дори и непредвидима като гръм ...