Sep 5, 2008, 6:09 PM

Орисана

  Poetry
576 0 1
Орисана


За коя поредна нощ бродя навън?
Не мога, не искам да те намеря.
Защо си само като приказен сън
оставащ в сърцето дълбока диря?


От тебе се опитвам да избягам,
но безуспешно. Навсякъде си ти,
в съня си пак ръка към теб протягам,
взе ми малкото останали мечти.


Може би орисана със тебе съм,
твоя да бъда... и ще стане така.
Дори и непредвидима като гръм
със теб ще бъда в бъдеще и сега.



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефка Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...