Денят едва започва,
а вече предвещава края,
не чакам нищо ново,
не се надявам, не гадая.
Ще бъда вчерашната съща,
и днес, и утре ще вървя,
и по човешки с кръста на гърба
и пак, и пак ще се завръщам.
Дали наяве, дали насън -
докато в мен жив е онзи шепот
и с векове кодиран звън,
че се завръща само който крачи
и носи кръста си, орисан
с вечността и в нея вписан
по човешки земния си път
да извърви, дори когато
от болка нечовешка
душата да кърви...
© П Антонова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
