Орисницата на съня
Орисницата на съня
(на всички деца страдащи от епилепсия)
Очи притваряш, леко и за сън
потрепват мигли - детско уморени,
стоя до теб, а сякаш съм навън
зад хиляди стени отдалечени.
Обичам те и искам да умея
в нощта ти неспокойна аз да бдя,
закрилник от невидими злодеи
да бъда, та дори и да умра.
Любима моя, палава главичке,
стъписана, уплашена, добра -
ти пърхаш като малка птичка,
жадуваща за късче свобода.
Недей се взира в своя татко
с невиждащи, но питащи очи,
да мога, спрял бих времето за кратко,
но само тебе да не те боли.
Съсипан, изтощен от злата болест,
отново с поглед връщаш се при мен -
аз няма да се спра да търся милост
за твоя ведър и спокоен утрин ден.
