Светлан
38 19
5.06.2013 г., 13:42 ч.

Орисницата на съня 

  Поезия » Друга
592 0 4

Орисницата на съня

 

(на всички деца страдащи от епилепсия)

 

 

 

Очи притваряш, леко и за сън

потрепват мигли - детско уморени,

стоя до теб, а сякаш съм навън

зад хиляди стени отдалечени.

 

Обичам те и искам да умея

в нощта ти неспокойна аз да бдя,

закрилник от невидими злодеи

да бъда, та дори и да умра.

 

Любима моя, палава главичке,

стъписана, уплашена, добра -

ти пърхаш като малка птичка,

жадуваща за късче свобода.

 

Недей се взира в своя татко

с невиждащи, но питащи очи,

да мога, спрял бих времето за кратко,

но само тебе да не те боли.

 

Съсипан, изтощен от злата болест,

отново с поглед връщаш се при мен -

аз няма да се спра да търся милост

за твоя ведър и спокоен утрин ден.

 

 

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??