Осем рошави врабчета
ОСЕМ РОШАВИ ВРАБЧЕТА
... седем рошави врабчета
чоплят си коричка хляб,
лятото на заник крета –
капе старият хинап,
в двора древната смокиня
няма кой да я бере,
вечерта пристига – синя,
над смълчаното море,
покрай старата пекарна
се мотае гладен пес,
и по Главната на Варна
жив човек не срещнах днес,
и на пустата алея
в парка вятърът шепти,
няма влюбени на кея,
хайде, тръгвай си и ти? –
есента с метлата шета
и те гледа – сам и слаб...
Ти – и седемте врабчета,
делнали си къшей хляб.
© Валери Станков All rights reserved.
