Осемнайсто лято
И всичко е море от съжаление -
викове от августовско раждане,
вяра във погрешно изречение,
първото болезнено порязване
на "святата" любов.
Неподходящо е -
повярвайте ми днес, неподходящо е -
в ръцете ни копнежите са камъни,
изхвърляни с чудовищно небрежие,
лишено от изящество завинаги...
Да можеше отново да е същото -
първата година пълнолетие
със всичките скандални увлечения,
и всякаквите ни превъплъщения -
но вече е различно. Изведете ме
от корабните дни на съжаление,
върнете ми любимото училище,
старите прозорци и растения,
всичките ми грешни изречения;
върнете ми нелепите желания,
на листчета написани послания.
Господи, къде е атмосферата?...
Въздухът, осеян от безгрижие,
ехото от всяко междуметие,
извикано навремето... Ужасно е -
готов съм да направя немислимото,
готов съм на повторно разрушение
от първото обичане, повярвайте,
отново ще потъна във забвение
за момичето тогавашно, повярвайте,
но пак ще бъда същият, приятели.
Отново да съм същия да можеше....
Но вече е различно. Изведете ме
от корабните дни на съжаление.
Едва тогава, може би завинаги,
слънцето отново ще е всичкото,
с което разполагаме, приятели.
От което се нуждаеме, приятели.
През скъпото ни осемнайсто лято...
© Валери Шуманов All rights reserved.
