ОЩЕ ДИШАМ
Още дишам. Животът тече
пълноводен по сините вени.
И очите ми виждат небе.
И в сърцето ми - песен за тебе.
Че когато настане студът,
знам, ще трябва сама да се топля.
Но сега е живот. И е път.
И е още далечно...
И кротко
над стрехите изгрява нощта.
И стихът ми изгрява след нея.
Още дишам. Животът е цял.
А в сърцето ми - цяла Вселена...
Венцислава Симеонова
© Венцислава Симеонова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
