ОЩЕ ДИШАМ
Още дишам. Животът тече
пълноводен по сините вени.
И очите ми виждат небе.
И в сърцето ми - песен за тебе.
Че когато настане студът,
знам, ще трябва сама да се топля.
Но сега е живот. И е път.
И е още далечно...
И кротко
над стрехите изгрява нощта.
И стихът ми изгрява след нея.
Още дишам. Животът е цял.
А в сърцето ми - цяла Вселена...
Венцислава Симеонова
© Венцислава Симеонова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
