23.05.2015 г., 1:31

Още дишам

998 0 3

ОЩЕ ДИШАМ

 

Още дишам. Животът тече

пълноводен по сините вени.

И очите ми виждат небе.

И в сърцето ми - песен за тебе.

Че когато настане студът,

знам, ще трябва сама да се топля.

Но сега е живот. И е път.

И е още далечно...

И кротко

над стрехите изгрява нощта.

И стихът ми изгрява след нея.

Още дишам. Животът е цял.

А в сърцето ми - цяла Вселена...

 

Венцислава Симеонова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислава Симеонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...