Цял месец вече има
от как деня расте.
Отвън е зима - студено е!
И ние не усещаме,
че веч промяна има,
дали защото дните мрачни са
в бетонния ни град
и няма я белотата на пухкавия сняг.
Следим с надежда прогнозата,
дано утре времето е, по - добро
и слънце да пробие плътното небе,
с лъчите да огрее.
Света да стане, по - цветен,
душите ни да стопли и да осъзнаем,
че с светлина и топлина по - лесно
зимата ще преживеем.
© Румяна Щерева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
)