Още една година,
бързо, бързо си замина,
без късмет и радост,
без щастие и сладост.
Само мъка даваше,
макар душата да се раздаваше,
доста болка донесе,
силни удари нанесе.
Животът сякаш край мен минаваше,
ден след ден от мене бягаше.
Не знаех ни коя съм, ни къде съм,
всичко бе като насън,
сън - кошмарен и студен,
във който всичко ставаше без мен.
© Александра Чикова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
