Още една версия за Златната рибка
Златна рибка в язовира
често мъчеше я глад,
и без да може, да избира,
тя се хранеше със хляб
от рибарски куки, мрежи
и капани под вода,
от мераци и копнежи
за богатства на света!
Цял живот цинични хора
я държаха там в ръце,
и тя без ропот и умора,
и без усмивка на лице
чинно сбъдваше надежди,
куп желания, мечти...
за модни, маркови одежди
и бързи, яростни коли!
Но веднъж тя лошо падна –
втори път в голям капан,
на човек почти пропаднал,
алчен, хитър, неразбран!
А той я метна на гърба си
във буркан от зеленчук
да я ползва сам в дома си,
само той и никой друг!
Рибката... от гняв заплака,
беше страшна тази вест –
как ще диша под капака
до човек без капка чест?!
А тя не можеше да стори
нищо в този тежък ден,
и без ненужно да се бори,
се предаде в пълен плен!
Но случайно край водата
горски страж се появи.
Ах-на... хвана си главата
и много ясно обяви,
че ловът на малки рибки
днес е строго забранен!
И без да води други битки,
пусна Рибката от плен!
А тя... щастлива се показа
над студената вода,
и на стража с радост каза:
– Искай всичко на света!
– Имам банка на земята
с доста злато и сребро!
– Ти си моят пръв приятел,
днес видях от теб добро!
Горският... се позамисли,
той съвсем не бе богат.
Страдаше от много липси,
бе без дом, жена и брат!
И има-няма след секунда
той със патос заяви:
– Рибке, моя, ти си чудна,
но искам ти да си вървиш
сред красивите простори
на подводните недра,
по-далеч от всички хора,
най-далеч от алчността!
А Рибката... не реагира –
не очакваше това,
взе си сбогом с язовира
и се гмурна под вода!
И от този ден нататък,
Златни рибки... Чудеса...
има само сред недрата
на океанските дъна!
Но това съвсем не пречи
на милиони по света
да си чакат Златни рибки
край реки и езера!
Юри
Йовев
Юли 2019 г.
© Yuri Yovev All rights reserved.
