Jun 10, 2007, 6:27 PM

Още колко

  Poetry
923 0 6
                                                       Още колко

                                       В очите ми - сълзи на болка;
                                       на устните ми само тишина...
                                       Въпросът ми е още колко
                                       ще продължаваме така?

                                      В душата ми угаснал пламък;
                                      в очите ми - безброй сълзи;
                                      в сърцето ми е паднал камък...
                                      Молбата ми към теб е "Спри!"
 
                                      В ръцете ми - две топли рани,
                                      но в мен боли от самота.
                                      На две ръце студени длани
                                      без думи моля те: "Ела!"
                                   

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...