Още малко за лъковете
провокирано от:
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=244323
С огъване ражда се лък.
Отколе безброй поколения
изкусни стрелци с майсторлък
са мерили с него умения.
Стрели са летели по враг
или във турнири, където
залогът на всекиму драг
е бил на принцеса сърцето.
Но как ли, но как ли, кажи,
ръката издайно не трепва,
когато стрелата държи
на косъм над тънката летва
от плът и от кръв с твоя ген,
когато в тревожи зеници
се връща светът отразен -
как лък се държи със пестници?
Потрепна ръката ти, знам,
макар твоя плът да не нося,
а може би целил си там,
където по детски съм боса.
И вместо по черния мрак,
изпрати стрелата в деня ми,
разби ме на късчета страх
и изгрева в залез огъна.
Не бях ли добра тетива
на твоите чувства, приятелю?
Какво в твоя лък натежа -
не знам. Още нося стрелата му.
Един уморен Вилхелм Тел
напира във пръстите сплетени,
щом нов лък от клон неумел
опитат да сгънат ръцете ми.
Дори не е нужна стрела,
с която летеж да откупваме.
Ранена в любов тетива
огъва
лъка си…
… до счупване.
15.03.2011
© Росица All rights reserved.
и двамата! 
